Разликата между безплатна практика и трудово-правно отношение

Понеже един работен договор може да бъде сключен устно, без спазване на каквато и да е форма и даже тихомълком, съществуват много варианти и за това работодателите са предпазливи.

При така нареченото „подушване“ – Einfühlungsverhältnis – според правосъдието страните нямат права и задължения. Кандидатът за работно място не поема никаква работна отговорност, т.е не обещава нищо и тихомълком да работи. Работодателят упражнява само правото си на стопанин на фирмата и дава възможност на кандидата да се огледа във нея и придобие представа за работните процеси. Смисъла на едно такова подушване е страните да се запознаят и се преценят, преди да поемат каквато и да е отговорност един за друг. Но по принцип не пречи, ако кандидатът изпълни някои работи, от които работодателят може да се възползва. Значи става въпрос за много повърхностно отношение.

За разлика от това, съдебната практика говори за сключването на работен договор, когато работодателят има към кандидата така нареченото дирекционни право.

Това е случаят, когато шефа ви директно ви нарежда да спазвате определено работно време, да свършите определена, конкретно дефинирана работа или да посетите определени места за работа. Показатели за сключване на трудово-правен договор са: задължение да се носи определена униформа, задължението да се спазват паузи или дори уговорката за каквото и да е заплащане. Според правосъдието няма значение как се назовава това, което правите -дали е практика, пробен ден или подушване, важното е какво в действителност става по време на вашата дейност във фирмата.

Кой какво трябва да докаже, ако се стигне до спор?
Правосъдието тук решава различно, за съжаление.
Според LAG Rheinland-Pfalz (24.5.2007, 2 Sa 87/07) кандидатът е длъжен да докаже, че е сключил работен договор и да докаже действителните дейности за работодателят.
Според LAG Baden-Württemberg (25.4.2007, 13 Sa 129/05) обаче, този който твърди че е било само „подушване“ трябва да го докаже, все пак става въпрос за изключение от правилото. И това е работодателят.

За да разберете по-точно, ето няколко примери от практиката:

Подушване е потвърдено от съдилищата: няколко дни работа без определени задължения и работно време в едно бистро, през което време са изплащани само пътни, (LAG Rheinland-Pfalz, 24.5.2007, 2 Sa 87/07).

Работен договор е потвърден при следните случаи: тридневна работа в телефонна централа, Call-Center, за по осем часа на ден по заповед на работодателя (LAG Düsseldorf, 6.7.2007, 9 Sa 598/07); Тридневна работа за хлебарница на гарата в униформа и с обещанието на работодателя, че ще се работи тридневна практика (LAG Baden-Württemberg, 25.4.2007, 13 Sa 129/05); Двуседмична работа като шофьор за спедиция (LAG Schleswig-Holstein, 17.3.2005, 4 Sa 11/05).

Последствия, ако става въпрос за работен договор.

Тук започват проблемите за работодателите. Имате на първо място право на заплащане. Освен това не може да ви „разкара“ устно, а трябва да ви уволни писмено, § 623 BGB. Ако ви уволни, то трябва да спази едномесечният срок на § 611 алинея 1 от гражданският кодекс BGB, тоест четири седмици към 15 число или към краят на месеца. И няма пробецайт § 622, Ал. 3 BGB, защото по принцип работодателят не е искал работен договор, нали така. А на основание на § 14 Ал. 4 TzBefrG този договор е и безсрочен.

Това означава, че в повечето случаи вие работите за работодателите като „безплатни глупаци“ и не си търсите правата. Документирайте по време на работата всичко, нали имате мобилни телефони, правете селфита до като му се източат батериите, запишете си имената на другите работници и водете дневник, какво сте правили. Прекалено безотговорно се отнасят работодателите към безплатните работници, за това изискайте уговорка, кой ще носи отговорността при трудово правна злополука и ако причините щети на работодателят, например му запалите кухнята, защото сте заспали до тигана с олиото. Документирайте всичко! Защото в 99 % от случаите вие не правите практика, а сте безплатна работна ръка. И ако се стигне до спор винаги имате много добри карти пред работническият съд, който в Германия е безплатен.