Кога губим правото си на годишен отпуск?

По принцип губите правото си на годишен отпуск, ако не го вземете до края на текущата година, т.е. най-късно до 31.12. Но има случаи /изключения/, в които имате право да си вземете отпуск и 15 месеца след края на текущата годината.

Върховният Съд по Трудово-Правните Oтношения в Ерфурт /Bundesarbeitsgericht/ в момента се намира пред промяна в практиката си относно правото на отпуска. Причината за това са европейски директиви и решения на долните инстанции.

Въпросът е: Kога губя като работник правото си на отпуск?

По принцип важи правилото, че отпуск за текущата година е законово ограничен за периода на текущата година, в която е възникнал, ако не са на лице предпоставките, да бъде прехвърлен в следващата година. Това е постоянна съдебна практика от 1982 година до сега.

Правото ви на годишен отпуск възниква в текущата година, а не за отминалата година. Можете да се възползвате от него само в текущата година, защото иначе го губите, по-точно, нямате право да съдите за това работодателят си. Въз основа на европейски директиви това правило обаче не важи неограничено и актуално има движение в правосъдието.

Ако са налице предпоставките за прехвърляне на отпуската ви на основание параграф 7, алинея 3 от Закона за годишният отпуск (Bundesurlaubsgesetz), тогава не го губите на 31.12, а имате право да го вземете до 31.03 на следващата година. Ако и до тогава не се възползвате от него, го губите изцяло. Въз основа на европейски директиви обаче не губите правото си на годишна минимална отпуска от 4 седмици, ако през този период сте бил болен и не по ваша вина не сте успели да си вземете отпуск.
Според новата съдебна практика на върховният съд за трудово-правните отношения освен това изгаря правото ви на отпуск едва 15 месеца след края на годината, значи на 31.03 на по-следващата година, ако работникът по причини на дълго заболяване не е можел да си вземе годишен отпуск, и то само по тази причина.

Едно решение на съдът във Берлин-Бранденбург, LAG Berlin Brandenburg, 21. Kammer, Urt. v. 12.06.2014, Az.: 21 Sa 221/14, привлече обаче вниманието. Според него работодателят е длъжен да даде отпуск, дори и работникът да не е подавал молба за такъв. Ако работодателят не изпълни това задължение, тогава той дължи обезщетение на работника си, но само, ако даването на отпуск е било предотвретено не по негова вина. За сега това рeшение е единствено, но показва, накъде е развитието в правосъдието. За това ще изчакаме, как Върховният Съд ще приеме тази съдебна практика. Защото до сега важи все още правилото, че ако работникът не подаде молба за отпуск и ако поради това отпускът е изгорял на 31.03. на следващата година, работодателят не е виновен, не нарушава трудово-правният договор и за това и не е длъжен да го даде на работника или да му бъде изплатен под формата на парично обезщетение.