Работа в Германия – Капани, особености и добрите варианти

Работа в Германия – капани, особености, добрите варианти

Поради специфичната икономическа обстановка в България много хора виждат решение като започнат работа навън. Със своят висок стандарт и комплексна социална система Германия е вариантът, избран от мнозина. Но в много случаи спасителният пояс се оказва просто по-тежък камък, който бързо завлича „измамените“ към дъното.

Защо се случва така?

С риск да предизвикам праведния гняв на един куп народ, огромна част от „измамените“ стават такива с активното им участие и съгласие. Факт е, че Германия силно се отличава от България, и като законодателство, и като реални обществени отношения, вкл. трудови, и като икономика (то няма нищо общо в икономически смисъл), и като измами.

Първата предпоставка да бъдете измамени е да НЕ СЕ ИНФОРМИРАТЕ къде отивате, а именно да НЕ ЗНАЕТЕ как точно се случва това животно „работа в Германия“. Схемата „един приятел ще ме уреди да работя там за 1000 евро“ е докарала вече хиляди българи (и не само българи, но за българите говоря сега) до експлоатация в чужда държава, неизплатени заплати, живот в мизерни условия и често в крайна сметка оставане на улицата без пари, на милостта Божия. Човек е добре да знае как работи пазара на труда, на който се кани да продава труда си, както за да не бъде измамен, така и за да може да продава труда си по-добре. Ето малко повече инфо по въпроса:

Германия е най-голямата икономика в Европа и четвъртата в света. По данни от Statistisches Bundesamt – Erwerbstätige nach Wirtschaftsbereichen Abgerufen am 20. Februar 2015, 73% от заетостта в тази икономика е в сферата на услугите , едва 24 % в производството и 2-3% в селското стопанство. Тъй като цялата немска икономика е високо-технологична, досетихте ли се вече къде може да работи човек, дошъл от икономиката на Бг, която е толкова в сферата на здрача, че се колебае от 40-то до 152-о място в света в класациите, с други думи е просто „неоценима“?

От друга страна, немската икономика е социално-пазарна. С прости думи, това означава, че тук едни работник струва на работодателя доста повече, в сравнение с други държави, което е довело до четирите решения на работодателите срещу този проблем:

– Аутсорсване на дейности, обвързани с наемането на работна ръка на малки фирми, т.нар. унтернеймъри и субунтернеймъри (изпълнители и подозипълнители). Така фирмата-майка плаща на фирмата-подизпълнителн определан сума за дейността на месец, а фирмата подизпълнител има грижата да наема хора, да им плаща заплати, да се разправя с болнични и отпуски, да поддържа на щат хора, които да се занимават с ТРЗ… Така „големите“ марки остават едни празни кухи шапки, без служители, а цялата отговорност се носи от фирмите подизпълинители.

Огромна част от куриерските фирми работят на 100% на този принцип – Hermes, DPD, GLS, Transmed и т.н.. По известните ми данни към момента DHL отдава 10% от дейността на унтернеймъри, а UPS – 30%. В месопреработката на практика 100% от заетостта е на база субентурнеймъри. Не знам какъв е процентът в почистването – Reinigungskraft, както и при социалните асистенти, т. нар. Pfleger. Ползва се и в строителството, при наемането на Комисионери (работа в складове), в хотелиерството и ресторантьорството. Какви са триковете, които вече знам в тази област, ще напиша в отделен пост.

– Цайтфирми – фирми които предоставят хора „под наем“ на работодателите за определен период от време. Удобно е и за двете страни, така работодателят не се ангажира директно с трудов договор, а плаща по фактура, като има възможност да подбере подходящия персонал на база директен опит ПРЕДИ да го ангажира. За да гарантират печалбата си обаче, цайтфирмите, които носят основния риск по трудовия договор, прилагат всякакви трикове, законни и не до там, за да намалят финансовата тежест, с други думи – да не ви платят или да ви платят по-малко.Примерно всички работещи във веригата Росман са служители на цайтфирми. А всички в DM са назначени към самата фирма. И цените в Росман винаги са по-ниски. При идентични наеми и цени на стоките, разликата е само в цената на работната ръка.

– Работа в режим минус 1-2 човека. На практика това си е правило във всички предприятия в Германия, трудът е така изчислен, че да се спестят хора. Което прави назначения персонал винаги недостатъчен, така че наличните винаги да са претоварени, но никога да няма ситуация някой да стои с ръце в джобовете. Фирмите предпочитат да платят Überstunden (извънредни часове) или да ги компенсират с допълнителни свободни дни, но не и да имат дори половин човек повече на щат 🙂 Не ме разбирайте грешно, кибици има и тук, но те са със сака и вратовръзки и рядко са чужденци от първо поколение 😉

– „Отвори си Гевербе“. Трикът е полузаконен, тъй като немското законодателство третира Гевербе (ЕТ на български), което има само един клиент (фирма, от която получава поръчки), като фиктивно. Ползва се за всички лапнишарани, готови да се самоубият финансово, без значение от областта – куриери, строителство, пфлегери, почистване… а бе навсякъде, където хване декиш. Това е най-добрият вариант за „работодателя“, като го предпазва от всякаква отговорност, вкл. може да не ви плати Rechnung-ите (фактурите), които му издавате всеки месец, и най-лошият за работника, тъй като реално той не се води работник, а фирма подизпълнител. Опцията „отвори си Гевербе“, беше необходимост за българите, преди Германия да отвори трудовия си пазар за нас, но от началото на 2015 Гевербе не ви е нужно, за да работите в Германия, а само ако наистина имате намерение да правите частен бизнес.

И така, изброеното до тук е как работодателите си спестяват тежестта на социалните плащания, основно в ущърб на работника.

А защо българите са едни от най-ниско платените на немския трудов пазар?

Според анализ на фондация „Фридрих Еберт“, 50% от българите в Германия (по данни от 2015) работят труд, за който не се иска никакво образование. За сравнение, за шофьор в DHL, което е нискоквалифициран труд, се изисква диплома за средно образование, т.е. 50% от българите работят дори под това ниво. Причините?

1. Българите масово не знаят немски език. Немският е нужен в 99% от случаите, ако искате да работите каквато и да е работа в Германия. „Работа без немски“ значи или много малкото изключения в определени висококвалифицирани сектори – инженери и IT специалисти например, или зверска експлоатация и погазване на правата на работника. Да, в България няма работа, а и много хора висят с кредити и съответно всеки се опитва първо да изкара някакви пари „пък после ще го уча езика на място“.

Само че тук курсът струва, дори ако е съфинансиран от BAMF, 155 евро на месец, отделно транспорта, отделно 4 часа присъствие през деня, като правило сутрин, отделно ако има свободни места, незаети от бежанци, отделно че учите немски на немски, което води до неразбиране на поне половината материал, отделно че трябва да се краде време, поне час на ден да се учи в къщи, отделно че това става на фона на тежък физически труд 10-12-14 часа на ден, често и в Събота… Така „ще го уча на място“ се отлага в бъдещето, докато сте роб на незнанието на езика всеки божи ден – ниска заплата, кофти и тежка работа, затруднен достъп до институциите и невъзможност за намиране на по-добра работа.

На този фон в Бг един курс струва около 200 лв на месец, провежда се вечер и ви се обяснява на български ултраразличната немска граматика. Аз карах А1 и А2 на частни уроци два пъти седмично по 2ч и 15 мин, за 350 лв на месец, минах ги за 2 месеца и половина и тук покрих Б1 с тях, като „колегите“ ми от курса сричаха до мен, нищо че бяха дъвкали същия материал 20 часа седмично в продължение на 6 месеца за два пъти повече пари на месец и 3 пъти повече като цяло. Та наистина ли смятате, че тук ще го научите? Резултатът в повечето случаи от ученето тук е загубено много повече време на ниска заплата (губите пари) и получавате ефекта на ром, говорещ български: „Бате, бате, дай на него адин хляб и два кебапче.“ Не е ли по-добре, ако сте решили че ще е Германия, да понаучите малко немски ПРЕДИ да дойдете?

Ако все пак вече сте тук и не знаете бъкел немски, освен Scheise!, в много от благотворителните организации Karitas, Diakonie… има безплатни курсове по немски. Има приложение за смартфони Duolingo, безплатно е, с което може да учите в добро темпо през руски или английски (български няма, за съжаление). Има интернет уроци на Deutsche Welle
http://www.dw.com/de/deutsch-lernen/s-2055

Опции има, но е много много по-трудно.

2. Пълно незнание на правата си като работник на трудов договор в Германия, както и как да си защитават правата. Който и каквато и работа да ви предлага, трябва да имате договор. Да, в Германия има устен договор, и да, в Германия работодателят може да ви даде договорът месец два след като сте започнали работа. Но! Ако някой ви е в ръцете, вече е изработил месец, зависи от вас с квартирата, няма какво да яде и вече кудкудяка от яйца и го избива на италиански акцент от макарони, вие какъв договор ще му дадете, много изгоден? В такава ситуация, дори в добрия случай, получавате кофти договор, като вече ви е трудно да мърдате без да загубите най-малкото изработените пари за месец, два. А и парите взети назаем за да дойдете са изядени, пък и в Бг как да се появите прецакани?

Договор се подписва ПРЕДИ да започнете работа, освен ако не сте Меси или Роналдо и не е ясно, че в процеса можете да получите само по-добри условия. И всеки читав работодател знае това и ще ви даде договорът ПРЕДИ това, защото е наясно, че никой не се вдига да отиде на 2000 км от дома си, в нищото, без никаква гаранция. Със същото са наясно и нечитавите работодатели, а именно – ако някой е готов да отиде на майната си, защото са му обещали 1000 евро с квартира и социален пакет, ще преживее и с по-малко от 1000 евро, като е дошъл тук и е на зор и с 500 евро ще мине (в добрия случай).

3. Знаят си правата, но не се борят за тях. Ако все пак сте се докарали до това дередже, искайте си договора под всякакъв предлог – искат ви го в банката, за да си откриете сметка, трябва ви за да се запишете на курс по немски с намаление, измислете нещо, но вземете заветните хартийки. И след като изпълните т. 5, търсете нова работа. Колкото по-бързо, по-добре.

4. Не умеят да документират нарушенията от страна на работодателя, при наличието на които специализираният Arbeitsgericht защитава на 100% правата на работника. Освен договор искайте документи за всичко: че са ви регистрирали за социалферзихерунг, месечен абрехнунг, интересувайте се как се плаща – паушаль (твърда заплата) или на час, има ли разминаване между часовете в договора и реалните (най-често срещаното нарушение), ако излизате отпуска пускайте Urlaubsantrag-а ПРЕДИ да тръгнете и не тръгвайте преди да получите потвърждение или копие на своя с резолюция, че е одобрен. Когато работодателят е некоректен с вас не правете напук „аз пък няма да му работя“ и просто да не отидете на работа, а му изпратете писмен Кюндигунг, така че да не може да ви уволни дисциплинарно за неявяване и да ви отреже максимално пари. Говорете с шефовете си през Уотс ап или мейлове, за да остава следа от това, което са ви наредили, казали, разрешили и да не могат да се отмятат, документирайте нередностите със снимки… Някои ще кажат „ами той тогава ще ме изгони“. А на вас трябва ли ви работодател, който ще ви мами, но да не ви гони? Ако отговорът е „да“, значи вие сте съгласни да бъдете мамени и всичко е наред, пасвате си.

5. Влизат в зависимост и остават в нея дълго. Направете всичко необходимо максимално бързо да се освободите от зависимостта работа-квартира. За новодошлите квартирата е от жизнено значение и най-често се предоставя/осигурява от работодателя. Но няма работодател, който да ви държи за … с квартирата и да не се е възползвал от това. Всъщност има, но ако не сте Меси или Роналдо – няма 😉 Та колкото по-бързо прекъснете контрола на работодателя над покрива над главата ви, толкова по-добри условия за работа ще получите – от него или от друг работодател. Като правило читавите работодатели не се занимават с квартири, дори да са дребни унтернеймъри, може да ви съдействат с намирането на такава, но договорът си е ваш. Ако живеете в помещение, предоставено от работодателя, първо наемът ви е надут и второ сте вързан да робувате само на този робовладелец, който пък ви плаща по-малко отколкото бихте могли да получавате ако бяхте дошли не с рейса от БГ, а по обява тук.

6. Доверяват се сляпо на „в Германия законите са железни“. Да, те са железни, но ако вие не ги ползвате, те не важат за вас. Ако ви плащат на час, документирайте часовете си, поне няколко месеца. Читавите малки унтернеймъри плащат паушаль, защото това е хем честно, хем изгодно за тях – те не ви дължат различните законови надбавки – за нощен труд, за закъснения поради късно дошъл камион със стоката, заради стачка на Дойчебан или други непредвидени обстоятелства, докато в същото време вие получавате точно сумата, за която сте се договорили, като не ви отърва – напускате. Ако малък унтернеймър ви предлага плащане на час, 99,9% планира да ви мами. Първо защото човек винаги прави повече часове отколкото му се иска на работодателя – най-малкото докато се научите и влезете в ритъма на новата работа това е естествено. Второ защото тук се изчислява всяка минута и са изцедени дори секундите в тоалетната или за по една цигара. Трето, защото някои работници с изненада научават, че някои подготвителни или допълнителни дейности не се водят работно време и работодателят няма никакво намерение да ги плаща.

7. Карат по инерция като в България и отказват да научита и приемат местните правила и порядък. Ако си вадите хляба с книжката си, купете си Навигация с блицърите. Германия е страната с най-много камери в Европа и не спират да слагат нови. И спазвайте ши`аните ограничения. Освен че натам изтичат много пари, повечето българи много бързо натрупват 8 точки във Фленсбург и губят книжките си. Това не е Бг, няма как „да се разберем“.

8. Не проверяват предоставената им информация и лесно стават жертва на мошеници. Откриването на Гевербе от човек, който има намерение да работи една работа, която нормално се работи на трудов договор, е финансово неоправдано. Разходите по застраховки, регистрации, счетоводител, членски внос в разни организации (в които обаче е задължително да се членува) са нещата, за които човекът, който ви навива да си „отворите едно Гевербе“ винаги забравя да спомене. Да не говорим, че откриването на фирма (каквото е едно Гевербе) от човек без опит в предприемачеството, в чужда държава, без знание на език, нормативна база и пазарна реалност е „История за една предизвестена смърт“ с единственото неизвестно КОЛКО точно ще сте на минус накрая.

9. Не се опитват да живеят в Германия като немците, а се затварят в ограничени групи, откъснати от света и понасят огромни вреди, поради незнание и неспособност да се адаптират. Направете си двете основни застраховки в Германия в първия момент, в който можете да отделите някакви средство за това – около 250 до 400 евро на година. Става дума за Haftpflichtversicherung (отговорност към трети лица) и Rechtsschutzversicherung (правна застраховка). Инфо има в интернет, няма да се спирам какво и защо.

Със сигурност има още. Но ако направите и половината от тези неща ще имате по-добро заплащане, ще можете да почувствате и удоволствие от живота в Германия (не само тежък труд, малко пари, големи сметки и глоби) и най-вече – няма да сте най-бедните и онеправдани в ЕС, БЕЗ при това да сте по-малко българи.

Статия на Симана Златева от Фейсбук групата

Работа в Германия / Arbeit in Deutschland